|
блѝзък, -зка, -зко, мн. -зки, прил. 1. Който се намира на недалечно разстояние; недалечен, съседен. Те се отдалечиха и се закриха в близка една улица. Йовков. От близкото село се носеше набожен ек на камбана и приятно трептеше в пресния сутрешен въздух. Елин Пелин. Близък съсед. 2. Който предстои да стане или е станал неотдавна; скорошен, неотдавнашен. Старецът предчувстваше близкия си край. Йовков. И тътне вече близката буря. Вазов. Близко бъдеще. Близко минало. 3. Тясно свързан по произход, чувства, идеи, интереси и др.; свой, приятелски, сърдечен, скъп, интимен. При нея идеха само няколко стари жени, близки роднини, и носеха понуда. Елин Пелин. Всички знаеха близките му отношения с бея и нежността му към турците. Вазов. На една страна кметът и някои близки негови хора приказваха за политика. Йовков. Сред нея гордо и високо се изправяше столетен дъб, близък на Еньо още от детинство. Елин Пелин. Близък приятел. 4. Сроден, подобен, сходен. Думи, близки по значение. || Който лесно се разбира; достъпен, понятен. Това е близко до нашите разбирания. 5. Непосреден, непосредствен; пряк. Имаше селяни, които чакаха ред на мелницата още от преди три-четири дни и затова се смятаха близки свидетели на случката. Йовков. 6. Като същ. близък, близка, близки — човек, свързан с тесни роднински или приятелски връзки. Дали подозират близките му, майка му, сестрите, братята му, че той няма да се върне вече при тях? Л. Стоянов. Или в мъка безизходна / търсят някой близък. Вес. Георгиев.
|