блѝкам, -аш, несв., непрех. 1. За вода, течност — извирам със сила, с тласък; буйно изтичам. Над скали и сипеи балкански, / где не стъпал е човешки крак, / блика извор. К. Христов. || Прен. За растителност — покарвам и се развивам бързо; избуявам. 2. Обр. Лея се, изливам се стремително и енергично. И в песните им, / рукнали / отгоре, / да блика / труд / и свобода. Вапцаров. Веселяха се със същата тая сила, която бликаше и в работата им. Йовков.
|