блѝквам, -аш, несв.; блѝкна, -еш, мин св. -ах, св., непрех. Започвам да бликам; избликвам, руквам. И Кочо ножът си извади / кървав из гърди ѝ; и чучур червен / бликна и затече. Вазов. Сълзи бликват от очите й. || Прен. Покарвам бързо. Зимата тук е топла, сняг не пада никога и още с първите пролетни горещини из влажната земя бликва буйна растителност. Йовков. Из съсипии / живот ще бликне! К. Христов.
|