|
блъ̀свам, -аш, несв.; блъ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. блъ̀снат, св., прех. Блъскам внезапно веднъж или от време на време; тласвам. Изведнъж той кипва, блъсва ядосано раницата и се изправя. Йовков. Най-после течението го отнесе до подножието на една канара и го блъсна в нея. Елин Пелин. Трима рудничари блъснаха вратата и нахълтаха в стаята на телефониста, обгорени, със страшни очи. А. Каралийчев. блъсвам се, блъсна се възвр. и страд.
|