|
блъ̀скам, -аш, несв. 1. Прех. Удрям силно. Слисаните майки с поглед страховит / блъскаха глави си о голия зид. Вазов. 2. Прех. Тласкам, тикам. Не там! — вика зад нас войнишки глас и една ръка ни дърпа и блъска в друг ход. Л. Стоянов. || Затварям силно; затръшвам. Блъсна вратата под носа ми. 3. Непрех. Удрям нещо, за да предизвикам, шум; чукам силно, тропам, тряскам. Ковачът Йордан още блъскаше на вратите. Йовков. На глухия с тъпан му блъскай, той пак не чуе. Вазов. 4. Прех. Разг. Нанасям побой; бия. Не дрънкайте, мълчете, / инак ще ви блъскам аз. Вазов. блъскам се страд. □ Блъскам си ангелите Разг. — мъча се да разреша нещо. Блъскам си главата (ума) (разг.) — правя усилия да разбера, да отгатна или да измисля нещо.
|