блъ̀снат, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от блъсна. Беше рус, хубавеляк, калпакът му блъснат назад и перчемът му разбъркан. Йовков. 2. Като прил. — смахнат, пернат. Тоя чиновник беше груб, свиреп и доста блъснат. Вазов.