|
блю̀до, мн. -à, ср. 1. Плитък разлат съд за храна; чиния. Бялата покривка на масата се закриваше от блюда, стъкла и чаши. Йовков. 2. Прен. Ядене, гозба. Трапезата, снабдена с разноцветни вкусни блюда, сготвена от дивеч, очакваше уморените гости. Вазов. || Остар. Прибор за ядене на трапеза за едно лице; куверт. Поръчвам вечеря с дванайсет блюда. 3. Голям кръгъл и плитък съд за поднасяне; табла, поднос. Гинка взема с лъжичка сладко, което донесе на блюдо слугинята. Вазов. □ Поднасям на блюдо (остар.) — предлагам на готово, без труд.
|