блян, бля̀нът, бля̀на, мн. бля̀нове, м. Мислен образ на нещо силно желано; мечта. Закачката на Еньо беше засегнала сърцето ѝ и то оттогава живееше с блянове и копнежи, увлекателни и сладки. Елин Пелин. Нa другата година Христо се завърнал в Калофер сиромах, с дълга коса на руски студент и с революционни блянове в главата. Вазов. Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков.
|