|
бля̀свам, -аш, несв.; блèсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Бляскам веднъж или от време на време. Навън блясва светкавица. Вазов. На запад подранила вечерница ще блесне. Лилиев. Златото блесна в зелената кесия. Вазов. Фарът блясва в тъмната нощ всяка минута. 2. Прен. Ярко проличавам, ставам ясен, очевиден. Сега в ума на писателя блесна величествена мисъл. Вазов. 3. Прен. Произвеждам силно впечатление; изпъквам. Пръв път балканецът като оратор блесна в моите очи. К. Христов.
|