бля̀скам, -аш, несв., непрех. 1. Святкам ярко, издавам силна светлина, силен блясък. Когато бляскаха нови светкавици, той затваряше очите си. Йовков. 2. Прен. Правя силно впечатление, славя се. Обичам те, обичам, о, родино свята, /… / и нека бляскат други / земи с велик успех — / аз бъдещето твое / не давам го за тех. Вазов.
|