бля̀сък, мн. -ци, м. 1. Силна, ослепителна светлина. Веднага блясъкът на една нова мълния откри пред него покрива на самата воденица. Вазов. Няколко крачки на дясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Елин Пелин. 2. За метали и др. — свойство за отразяване на светлина. Среброто е с хубав бял цвят и силен метален блясък. 3. Прен. Великолепие, красота, разкош. Лицата от духовно звание ламтели за светски удоволствия, обичали блясъка и суетата. Вазов. За утре щедро ми обричаш / палати — блясък и омая. Дебелянов. || Слава, величие. Блясъкът и величието на миналото още повече растат и се усилват в спомените. Йовков.
|