боб, бòбът, бòба, мн. бòбове, м. 1. Едногодишно пеперудоцветно растение с шушулковидни плодове, които се употребяват за храна; фасул. Phaseolus vulgaris. Зелен боб. Райкин боб. 2. Семената на това растение, които се употребяват като вариво. Сух боб. Бял боб. 3. Ястие, приготвено от боб. Огнището загасна, гдето весело къркаше бобът. Вазов. □ Гледам на боб, хвърлям боб (разг.) — гадая, предсказвам бъдещето по боб; врачувам.
|