|
бог, бòгът, бòга, зв. бòже, мн. боговè и (остар.) бòзи, м. 1. Според религиозните схващания — висше неземно същество, което е създало и управлява света. Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни скакалци. Елин Пелин. Старци се молят богу горещо. Ботев. Прекален светец и богу не е драг. Послов. Бог дава, ала в кошара не вкарва. Послов. Бог забавя, ала не забравя. Послов. Бог високо, цар далеко. Послов. || При многобожието — едно от многото такива същества. А това е речний бог, / по вярванията езически. К. Христов. 2. Нещо, пред което човек сляпо се прекланя; кумир. Личната корист, синко. Там е световната мъдрост. На тоя бог се кланя и вуйчо ти Слав. Вазов. 3. В разговорната реч — като възклицание, обръщение и под.: а) За израз на учудване, възхищение, страх, очакване и др.: боже! боже милостиви! о боже! леле боже! боже божичко! боже господи! боже мой! прави боже! б) При опасение, че може да се случи нещо лошо: не дай боже! пази боже! да пази бог! боже опази! да чува бог (диал.). в) Като благопожелание при започване на работа: боже помози! (остар.). г) Като поздрав към някого, който работи: помага бог! помози бог! (остар.). д) Като отговор на поздрав: дал бог добро. е) За израз на задоволство, благодарност: слава богу, благодаря на бога, сполай на бога, сполай ти боже. ж) При благословия, благопожелание или клетва: бог да поживи, да даде бог, дай боже, бог да те убие. з) За израз на неувереност, несигурност: бог знае (бог зна, бозна), един бог знае. и) За уверяване: бога ми, ей богу (рус.), вярвай бога. к). При увещаване: за бога! л) При поменаване на покойник или при раздаване на нещо в памет на умрял: бог да прости! за бог да прости. □ Вик (шум) до бога — много силно, много шумно. За права бога (разг.) — напразно, на вятъра, незаслужено. Предавам богу дух (църк.) — умирам. Работя за бог да прости (разг.) — работя почти даром.
|