|
богàт, -а, -о, прил. 1. Който има много пари, голям имот; заможен, състоятелен. Противоп. беден. Богат човек. Богато семейство. 2. В който има изобилие от нещо; обилен, изобилен. Противоп. беден. Весели речки и поточета оживяват тоя планински край, богат с вина. малини и мрамор. Вазов. Тая страна на склона е покрита с богата паша. Вазов. Отечество любезно, как хубаво си ти! /..../ Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? / Ти сбираш в едно всички блага и дарове: / хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове. Вазов. || Плодороден. Бедните селяни! С каква тъга на сърцето трябва да гледат тия богати ниви, които едва крепят нагоре своите натегнали класове! Величков. Богат край. 3. Прен. В който има големи и разнообразни възможности. Богат език. Богат избор. Богат опит. 4. Разкошен, великолепен. Тя неправилно втъкваше карфиците в черната си богата, изящно навита на тила коса. Вазов. Богато облекло. Богата мебелировка. 5. Като същ. м. Състоятелен човек; богаташ. Не съм за рая аз, сиромах човек... Раят е направен за големците и богатите. Елин Пелин.
|