|
бод, бòдът, бòда, мн. бòдове, бòда (сл. ч.), м. 1. Връх на остър предмет (на игла, шило, остен и под.). Слезе по слабата наклонност на брега, като се опираше на тоягата, въоръжена с остър бод на долния край. Вазов. 2. Едно прокарване на игла с конец при шиене или бродиране, както и останалата на това място част от конеца. Вземаше ли да шие кенета по ръкави и нагръдки, тя внимателно ще ѝ показва колко бода да направи. Влайков. Едър бод. Рядък бод.
|