|
бодà, -èш, мин. св. бòдох, несв. 1. Прех. Допирам, натискам леко с островръх предмет в нещо; мушкам. Бода някого с игла. Бода бивола с остен. 2. Непрех. За рогат добитък — мушкам с рога. Внимавай, тази крава боде. 3. Непрех. За растение — забивам бодлите си. Шипката боде остро и дълбоко. Каравелов. 4. Непрех. Правя бодове с игла; шия. А Неда, навела се над шева —- боде ли, боде. Влайков. 5. Прех. Разг. Набождам, забождам, втъквам. По цял ден лови кокошки из двора с примка, скубе им перата и ги боде по шапката си. Чудомир. 6. Прех. Прен. Причинявам неприятно чувство на някого с дела и думи; засягам, дразня. Аз говоря истината. Не съм крив, ако тя боде някого. Влайков. боде ме безл. — усещам, имам бодежи. Настинал съм, боде ме в гърдите. бода се възвр., страд. и взаим. Другите крави се гонят, бодат се, щръклеят, а вашето добиченце си пасе. Каравелов. □ Бода в очите — правя неприятно впечатление, натрапвам се на вниманието. Фактите бодат в очите.
|