|
бòдвам, -аш, несв.; бòдна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Прех. и непрех. Бода веднъж или няколко пъти по веднъж. Тя го бодна с карфицата по ръцете. Йовков. Той бодна коня в търбуха и си проби път. Вазов. Каквато пакост и да стане в къщи — кокошка ли липса, кравата ли бодне някое дете, все ратаят е крив. Влайков. Нещо ме бодна в окото. Такава болка усетих, че закрих очите са с ръце а завиках. Йовков. Когато стигнаха у дома, стрина Ружа, боднала червена китка над ухо, ги посрещна с топла погача. Кр. Григоров. Той започваше да се вслушва в чуждите разговори и току ще подхвърли някоя дума, ще бодне някого. Йовков. Ще бодна още един път и спирам да шия. 2. Прех. Диал. Посаждам (цвете, зеленчук). Завчера посадих кукуруз, па сега ходих да бодна тук-там фасулец. Влайков. бодвам се, бодна се възвр. и страд.
|