|
бодѝл1, мн. бодлѝ, м. Остър израстък на растение или животно; шип, трън. Аз съм синчец, аз съм радост, / бодил по мен не расте. Вазов. Бодил на роза. Бодил на акация. Бодли на таралеж.
бодѝл2, мн. бодѝли, м. Бот. Растение с остри игловидни шипове; трън. Силите ѝ бяха изчерпани от страшното двудневно бягане и от глад, а краката изрязани от камънаците и бодилите. Вазов. □ Магарешки бодил — име на няколко бодливи растения: Carduus, Cirsium afrum, Xanthium spinosum и др.
|