бодлѝв, -а, -о, прил. 1. Който има бодили. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите. Йовков. Бодлив тел. 2. За рогат добитък — който има навик да боде. На бодлива крава бог рога не дава. Послов. Бодлив вол. 3. Прен. Който болезнено засяга, жегва; хаплив, язвителен. Бодлив език.
|