|
бòдър, -дра, -дро, мн. -дри, прил. 1. Изпълнен със сили; жизнен, буден. Върви той бодър, неуморен, / върви години, векове / ... / А тоя чуден, неуморен / керван Напредък се зове. Вазов. Ще гледам как вие / се връщате бодри и здрави / и тихо ще шепна: / „О, колко е хубав светът!“ Вапцаров. 2. Който изразява бодрост, жизненост. Бодър вид. Бодра стъпка. Бодър дух. || Бдителен, буден. Мечтател безумен, образ невъзможен, / на тъмна епоха син бодър, тревожен, / Раковски, ти дремеш под бурена гъст. Вазов. Бодър страж.
|