бòен, бòйна, бòйно, мн. бòйни, прил. 1. Който се отнася до война или е предназначен за война, сражение, бой; боеви. Бойно поле. Бойна линия. Бойно отличие. Боен другар. Бойни припаси. 2. Прен. Който е годен, готов за борба; боеви, бояк. Боен съюз. □ Бойно кръщение — първо участие в сражение. Бойна операция — проведени по предварителен план военни действия. Боен театър — място, на което се развиват военни действия. На бойна нога — в пълна готовност за война.
|