бозàя, -àеш, мин. св. бозàх, несв., прех. и непрех. За дете — смуча мляко от женска гръд, или за животно — от бозка, от виме; суча. Стояница го взе в прегръдките си, извади гърдата си и му даде да бозае. Елин Пелин. Малките кончета бозаеха от майките си. Йовков.
|