|
бой1, бòят, бòя, мн. боевè, м. 1. Само ед. Нанасяне удари върху човек или животно; побой. Десетина души, почернели от бой и мъки, насядаха окол прощална, народна трапеза и тъжно, мрачно обръщаха очи към народа. Ботев. Да вземе човек да ви удари един хубав бой, та да се научите на ред! Л. Стоянов. 2. Стълкновение между две враждебни страни (войски, военни части и др.); битка, сражение. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира. Ботев. Да се хвърлим е боя с пламък / за земя и за народ! Вес. Георгиев. Милият загина в бой / и не ще го вече видя. Вапцаров. Въздушен бой. Ръкопашен бой. Героични боеве. □ Влизам в бой — започвам да се сражавам. Дръпвам (тегля) бой на някого (разг.) — набивам някого.
бой2, бòят, бòя, мн. няма, бòя (сл. ч.), м. (тур.). Разг. Височина на човек или животно; ръст. Хлапак от четвърти клас, нито боят му бой, нито силите му сили, а той стои спокойно и уверено. Караславов. Ръжта е висока колкото боя ми. Йовков. □ Човешки бой (разг.) — мярка за височина, равна на човешки ръст. Висок два човешки боя.
|