|
бòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който страда от болест. Противоп. здрав. Болен бях, цял в огън и треска. Йовков. Душевно болен. Болен от гърло. Тежко болен. || Прен. Разстроен, ненормален, болезнен. Болно въображение. Болна амбиция. 2. Като същ. болният, болната, болното — болен човек. Болните лежат търпеливо, говорят спокойно, пият си чая и чакат мирно. Л. Стоянов. Болен здрав носи. Погов. Дали си болна лежала, или си болен гледала. Погов. □ Болно време — време на смутове. Болен въпрос — трудно разрешим назрял въпрос. Болно място — слабото място на някой въпрос. Лягам (падам) болен (разг.) — разболявам се.
|