бòлка ж. 1. Мъчително усещане, причинено от някакво телесно страдание. Тя вече не усещаше и болката на счупената си глава. Елин Пелин. 2. Разг. Остра нужда, грижа. Кажете си болката. || Прен. Силно огорчение, душевно страдание; мъка, скръб. В душата — горчилка, / сърцето ти болка притиска. Вапцаров. 3. Диал. Болест. И като я налегна някаква болка, за десетина дни падна и свърши. Влайков. □ Не е болка за умиралка (разг.) — не е много важно.
|