бордèй, -èят, -èя, мн. -èи, м. (румън.). Жилище, вкопано в земята; бордел, землянка. || Разш. Нехигиенична, схлупена къща, колиба. Сутринта отиваме да посетим румънската къща музей, която е на другия край на селото. До нея стои един вехт, нисък и тъмен бордей. Вазов.
|