|
бòря се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Правя физически усилия да надвия някого. Врява, писък, глъч от развилнели деца, които се борят и се бият. Вазов. Чуваше се ръмжене, като че се късаха вериги: вълкът и кучето се бореха все тъй прави, все тъй гърди срещу гърди. Йовков. 2. Стремя се да победя, да надвия някого; водя борба, воювам (с оръжие, със слово и др.). Вдъхни всекиму, о боже! / любов жива за свобода — / да се бори кой как може / с душманите на народа. Ботев. Принуден да се бори едновременно с татарите и с гърците, които нападат България, той (Ивайло) се вижда изместен от Ивана Асена IV. Вазов. || Обр. Боря се с вълните. Боря се срещу вятъра. Боря се с опасности. 3. Стремя се да постигна нещо, като преодолявам трудности, пречки. Боря се за правдата. Боря се за мир. 4. За чувства, желания и др. — намирам се в противоречие, в стълкновение или конфликт. Тежко беше на душата му, много тежко. В нея се бореха различни чувства. Влайков. И дълго в душата му се бореха клетвата и прошката. Елин Пелин.
|