|
бос, -а, -о, прил. 1. Който е с голи крака; необут. Бос, с подигнати крачоли и напрашени нозе, той върви в самите стъпки на коня. Йовков. Хвани босия, че му вземи цървулите. Послов. На бос крак. 2. За животно — който е неподкован. Бос кон. 3. Прен. Неподготвен достатъчно; неосведомен. Той е бос в тая област. □ Гол и бос (разг.) — който няма нищо, съвсем беден. А той беден, гол, бос, лишен от имотът, / за да е полезен дал си бе животът. Вазов.
|