бохчà ж. (тур.). Диал. 1. Четвъртит къс платно, в което се свързват или увиват дрехи и под. Жената развързваше бохча, изваждаше едни дрехи, прибираше други. Йовков. || Такова платно, заедно с увитите в него вещи. Надвечер спря каруца. Свалиха денкове, кошници, бохчи. Чудомир. 2. Покривка за маса. Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата. Ал. Константинов.
|