брàва ж. Диал. Обикн. мн. брàви — глави дребен или едър добитък. А богат е Ценин баща, / богат и имотен: / брави има две хиляди / и коне петстотин. Вазов.
бравà ж. Приспособление за заключване, прикрепено към врата, чекмедже и др.; ключалка. Негова работа бе да отваря брави, на които са изгубени ключовете. Елин Пелин. Секретна брава.
|