|
браздà ж. 1. Плитък и дълъг ров, направен с рало, плуг и под. по повърхността на почвата. Палешникът цепи ровката земя и след ралото остава дълбока бразда. Влайков. Морен орачът из нивата сееше, / сееше в ровки бразди. Вазов. Гранична бразда. || Диал. Плитък ров, по който се пуска вода за напояване. През средата на ливадата върви бразда. 2. Прен. Дълбока бръчка върху човешко лице. Челото му се покри с дълбоки бразди. Вазов.
|