|
брак1, брàкът, брàка, мн. брàкове, брàка (сл. ч.), м. 1. Законно свързване за съжителство на мъж и жена по взаимно съгласие. Встъпвам в брак. Щастлив брак. 2. Форма на узаконяване на такова съжителство. Граждански брак. Църковен брак. Сключвам брак.
брак2, брàкът, мн. няма, м. (нем.). В производството — недобре изработени, негодни за употреба предмети; шкарто. Качеството бе значително подобрено и бракът по-малък. Бракониерите изтребиха фазаните по нашите места.
|