бран1, брантà, мн. няма, ж. Старин. Война, битка, бой. Четете да знайте, що в стари години / по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан. Вазов. И не затихна кървавата бран: / прелитат с вой снаряд подир снаряд. Смирненски.
бран2, брàнът, брàна, мн. брàнове, м. Диал. Водна вълна. Тунджа мята бранове въз брода. П. Ю. Тодоров.
|