|
брàня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Отбивам нападение на неприятеля; пазя, защитавам. О, Шипка! Три дена младите дружини / как прохода бранят. Горските долини / трепетно повтарят на боя ревът. Вазов. || Разш. Боря се в защита на нещо; отстоявам. Ще браня това становище във всички бъдещи разговори с вас. Дим. Димов. Браня мира. Браня свободата. Браня интересите си. 2. Разг. Преча, възпирам, забранявам. браня се възвр. и страд.
браня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. Бранувам.
|