|
брат, брàтът, брàта, зват. брàте, брàтко, мн. брàтя, м. 1. Син по отношение на другите деца на едни и същи родители или на един от тях. Но туй щат братя да видят / и кога, майко, пораснат, / като брата си ще станат — / силно да любят и мразят. Ботев. Тръгнали на път далечен, / двама ми братя близнаци / от една майка родени. Багряна. Брат брата не храни, тежко му кой си го няма. Погов. Рожден брат. 2. Сънародник, съотечественик. Четете, о братя, да ви се не смеят, / и вам чужденците да не се гордеят. Вазов. 3. Човек близък по чувства, идеи и разбирания; единомишленик. По чувства сме братя ний със тебе / и мисли еднакви ний таим. Ботев. Да изпълним дума заветна — / на смърт, братко, на смърт да вървим! Ботев. Братя по оръжие. 4. Разг. Свойско или приятелско обръщение към мъж. Остави се, брате, изпотрепах се от бяг. Ал. Константинов. 5. Рел. Едноверец, християнин. Молете се, братя християни! 6. Калугер по отношение на другите калугери. Игуменът, както и други някои братя, бяха наизлезли из килиите си. Вазов. 7. Само мн. Диал. Стръкове или стебла от един корен. Още от земята тя (върбата) се разклоняваше на пет здрави и еднакво дебели братя. Елин Пелин. □ Доведен брат — брат от предишен брак на един от родителите. Заварен брат — син на бащата от предишния брак по отношение на доведените деца. Природèн брат — брат от новия брак на един от родителите.
|