|
бре частица. Разг. 1. При обръщение към едно или няколко лица, обикн. мъже: а) За засилване. Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето. Вазов. Стой, бре човек, къде ще идеш? Елин Пелин. Катран и върви, бре мъжо, взе ли от пазара? Яворов. б) За израз на укор, недоволство. Какво се дерете бре, проклетници проклети! Елин Пелин. 2. Като междум. а) За израз на възхищение, изненада, учудване. Ха да ни е честито, Райчо. Бре, ама па и машина! Ще срива синурите, та дим ще се дига. Кр. Григоров. Бре, що тъпани, що свирки! Смирненски. Бре, че то голям огън бе! Йовков. б) За израз на възражение, несъгласие, подигравка, присмех; ами. Бре, ще ги вземеш! Я да ни дадеш още. Йовков. При тоя сняг, току влез в гората, вземи белката и се върни. — Бре, че ги ловиш лесно. Елин Пелин. в) За израз на досада, недоволство. Дълга нощ бре! — въздъхна отец Онуфрий. Елин Пелин. Запей, бе Дядка! Напук на сиромашията! Их, пусто бре-е! Елин Пелин. г) За израз на уплаха. Бре!... Дали не иде инспекторът? Елин Пелин. 3. Като съюз. При изреждане на последователно извършвани действия; бе — бе. Бре глобяваха го, бре бой яде от стопани, не взема от нищо и не взема! Чудомир. Бре анонимни писма ли не щеш, бре доноси ли не щеш, нищо не помогна. Ал. Константинов.
|