|
брей, брèят, брèя, мн. брèйове, м. Бот. Горско увивно растение с червени зърнести плодове. Tamus communis. Поток през вадата се бистроструен лей, / покрай нависнали къпини, сляз и брей. П. П. Славейков.
брей частица. Разг. 1. При обръщение към едно или няколко лица, обикн. мъже: а) За засилване. Тича старецът при Колювия син. — Брей, юнако, тука ли си, брей? Вазов. б) За израз на закана. Калине — стросна му се Рахни. — Да си отваряш очите, брей, че те одирам. Йовков. 2. Като междум. а) За израз на учудване. Брей, че ти си бил цял поет бе. Ал. Константинов. б) За израз на яд. Брей! — извика тя... — Да си вървиш по работата. Йовков. в) За израз на досещане. За какво ти е втора рота? — той изведнъж се плесна по челото. — Брей, да не те пращат при нас? Вежинов.
|