|
брèме, мн. брèмета и (остар.) бременà, ср. 1. Товар, който се носи на гръб от човек или от животно. Подире му една жена идеше, прегъната под едно бреме, очевидно много тежко. Вазов. 2. Прен. Тежест, мъка. От душите пада тежкото бреме на безпокойството и страха. Йовков. Изпитвам чувството като да съм нов човек, освободен от бремето на тревоги и грижи. Вазов. Кат бреме хвърлил черната умора, / що безутешни дни ти завещаха. Д. Дебелянов. □ Данъчно бреме — тежко данъчно облагане, тежки данъци.
|