брòдя, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Скитам, ходя без определена посока. Често излизах на върха на могилата. Мечтаех там, бродех уединен. Вазов. Бродя аз — бездомен и самин, / на нощта невярна верен син. Дебелянов. || Блуждая. Душите тамо и днеска бродят / на тез, що мряха зарад народът. Вазов.
|