брòеница ж. Разг. Вид детска игра, при която чрез броене участниците се разделят на две групи, за да започнат друга игра (гоненица, жумичка и под.).
броенѝца ж. Зърна от кехлибар, седеф, кост, дърво и под., нанизани на връв, краищата на която са свързани. Отец Сисой бавно и спокойно местеше с хубавите си пълни ръце зърната на кехлибарената си броеница и унесено мълчеше. Елин Пелин.
|