брой, брòят, брòя, мн. брòеве, брòя (сл. ч.), м. 1. Само ед. Определено количество единици; число. И сред трясък и тревога / техний брой расте, / те са много — толкоз много, / где отиват те? Лилиев. Общ брой. 2. Поредна единица от периодично издание. Внезапно зърна на масата новия брой от в. „Дунав“. Вазов. 3. Отделна единица от периодично издание. Отделен брой струва 5 лева. □ На брой — в количество, което се посочва. Сто двадесет души те бяха на брой / и паднаха всички при първия бой! П. П. Славейков. Няма брой — неизброимо, безчислено много; без брой. Звезди брой нямат, войски чет нямат. Вазов. В брой — срещу заплащане веднага.
|