бронз, брòнзът, брòнза, мн. няма, м. (итал.). 1. Сплав от мед с други метали, обикн. с калай, олово, цинк. Пред него, като от стар бронз излян, / стоеше воинът. К. Христов. Статуя от бронз. 2. Боя със златен или сребърен цвят.