|
брòня ж. (рус.). 1. Истор. Металическа ризница за предпазване на тялото в бой с хладни оръжия. Вижда стройни легиони, / ... / храбри рицари във брони, / натъркаляни в праха. Вазов. 2. Предпазна металическа обвивка на танкове, военни коли, параходи и др. Задимяха параходи и желязната им броня зловещо залъщя на слънцето. Йовков. || Прен. Здраво защитно средство. А тая любов, може би, предпазила би сърцето му с бронята си от похабяване. Вазов. От нишките на свойте мъки тежки / изтъках твърдата си броня аз. Смирненски.
|