брỳля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Удрям с прът, камък и под., за да сваля плодове от дърво. Той си спомни детските години, когато е брулил чуждите орехи и плахо, с разтупано сърце, поглеждал наоколо да се не появи пъдарят. Вазов. Бруля круши. 2. Бия силно, удрям, шибам. Вятърът брули лицата, развява косите ни. Йовков. бруля се страд.
|