бръ̀квам, -аш, мин. св. -ах, несв.; бръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Мушвам, пъхвам ръка в нещо, обикн. за да намеря или извадя нещо. Ръката му неволно и бързо бръкна в дисагите да търси шишето с ракията. Елин Пелин. Той бръква под възглавницата и ми подава прост син плик. Л. Стоянов. Бръквам в джоба си.
|