бръ̀мвам, -аш, мин. св. -ах, несв.; бръ̀мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Почвам да бръмча изведнъж или бръмча малко. Тихо — муха да бръмне, ще се чуе. Йовков. Бръмва стрела. || Прен. Градът бръмна от обикновената си смесена шумотевица. Вазов. □ Не давам муха да бръмне (разг.) — не позволявам ни най-малък шум.
|