бръмчà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. За насекоми — издавам еднообразен звук бръм-бръм. По земята около масите бяха разхвърляни динени кори и семки, около които бръмчаха рояци мухи. Йовков. По отрупаните с цвят сливаци бръмчаха пчели. Елин Пелин. 2. Издавам еднообразен шум при бързо движение (въртене, летене и под.). Тихо поскърцва чекръкът, бръмчи и пее вретеното. Влайков. □ Бръмбари му бръмчат в главата (разг.) — мисли за безполезни, празни неща, има празни мисли в ума си. Ушите му бръмчат — има шум в ушите си.
|