бръ̀нка ж. 1. Метално колелце, обикн. съставна част на верига; звено, халка. А думи охолни, кат брънка от верига, една по друга се залавят и плетат. П. П. Славейков. 2. Прен. Съставна част на нещо, свързана с цялото.