бръ̀скам, -аш, несв., непрех. и прех. 1. Мета небрежно или набързо. Баба Неда бръска из двора с метла от вършини. 2. Удрям, шибам. Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум бръскаше по прозорците мъртви пожълтели листа. Елин Пелин.
|