|
бръ̀сна1. Вж. бръсвам.
бръ̀сна2, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. С бръснач премахвам косми от кожата на лицето или на тялото. Ръката на чирака затрепера, бръсначът се затресе в нея. Бедното момче познаваше, че бръсне Левски. Вазов. Той бръснеше и мустаците, и брадата си. Йовков. бръсна се възвр. и непрех. □ Кой го бръсне (разг., пренебр.) — кой му обръща внимание. Не го бръсна (за нищо) (разг., пренебр.) — не го зачитам, не го ценя, не го уважавам.
|